Те са привлекателни, добре образовани и често порядъчни, но ти се иска да бягаш от тях, без да вникваш в причините и без да имаш разбираемо обяснение, просто да спазваш дистанция в общуването. Инстинктът сработва.

Сред тях има и такива, които се стремят да израстват, занимават се със саморазвитие, увличат се от спорт и йога. Понякога те си придават вид сякаш всичко им върви по вода и се самоободряват всячески. Но ароматът си остава и нещастието мирише от километър. А както е известно, човек не усеща собствената си миризма, тя се усеща само отстрани.

Смея да предположа, че причината за това е в загниващото знание.

Когато количеството на използвания обем информация надвишава в пъти действията по усвояването му, се предизвиква информационна интоксикация. Тя на свой ред води до енергиен застой и разложение.

Ако си проумял нещата и то в дълбочина, но не правиш нищо /в сметката не влизат умозаключенията и красивите логически постройки/ – енергията на знанието започва да се застоява, предизвиквайки вътрешен дисбаланс и постоянно неудовлетворение. А се намесва и биологията ни със способността да формираме навици в действията и усещанията, когато те се повтарят в продължение поне на месец, и миризмата на нещастието става твоя естествена среда. Затова и се казва, че по въпросите на осмисленото саморазвитие няма път назад.

Ако си пуснал знанието в себе си, бъди така добър да се разбереш с него.

Силата на въздействие зависи от дълбочината на проникване на информацията, която използваме. На повърхността тези явления практически не се забелязват и са относително безопасни. Но колкото по-умен е човек и колкото по-голяма е способността му не просто да научи, но и да разбере, толкова по-дълбоко прониква информацията и процесите вече са необратими.

На мен също на времето ми се наложи да почистя собствената си вътрешна опора от всякакви гадости, натрупани с годините и безкрайните опити да облека рамките на своите очаквания с дрехите на реалността и днес виждам света изцяло през въпроса „Как?“.

Как да се измия от нещастието и спра да воня на вътрешна болка?

Лечението на тази зараза е комплексно, защото покрай преките причини, действа достатъчно силният фактор на навиците – механиката на тялото да не изменя на „разумните доводи“. Нужни са целенасочени действия, които да променят устоите на шаблоните в поведението.

Нещастието има гадна миризма и околните я усещат.

Като начало, е важно да разберем и приемем, колко е отвратително да си нещастен. Както вас ви привличат доволните и спокойни хора, така и нещастните се стремят към себеподобните си.

Нещастието привлича още повече нещастие,

като доказателство, че моето нещастие не е най-нещастното. Само човек, поискал силно да се измъкне от този кръг и да не бъде повече нещастен, е способен да намери пътя на пълното прочистване с действия.

Оплакванията са главната нота в тази смрад.

При общуването с инфектирани от нещастие хора непрекъснато се чуват оплаквания. За света, за себе си, за несправедливата действителност. В гърдите си те усещат болката от съдбата си, въпреки че се стараят да не признават това и пред себе си. Те не са доволни от екологията, метрото, президента, поредният автор във Фейсбук. Тези, които са по-сложно устроени, намират по-хитри начини за оплакване, като вплитат всички аргументи в стегнатия корсет на логиката, за да ви представят по-документално, колко несправедлив е светът към тях.

Те често „не са добре“ по различни причини. Характерното е, че непременно ви информират за това.

В твоя свят има само това, към което е насочено вниманието ти. Тяхното внимание е насочено към търсене на доказателства за вътрешната им болка и те постоянно ги намират.За тяхно оправдание, бих искала да отбележа, че те често не забелязват това.

Какво да правим?

Режете на живо – спрете да се оплаквате и недоволствате. Изцяло. Дори и да е справедливо, дори и когато „може и трябва“ На първо време психиката ще се съпротивлява, но вие я оттласквайте от привичната й среда.

През първите две седмици е възможно да зачестят „истинските поводи“ за оплаквания. Така действа реалността при опитите за осъзната промяна – пренастройва се, но ако продължите, бурята ще стихне и след месец ще настъпи преломният момент. В идеалният случай – след 21 дена.

Същото е при първото ходене в спортната зала – мускулите ви болят, но после свикват. Тялото се трансформира чрез болката и това всъщност е добър признак, защото означава, че работи.

Както е с мускулите, така е и с оплакванията – се работи не месец, а цял живот. Това е безкраен път на промени, но след половин година вече ще сте друг човек.

„Ти си ми длъжник“ решава нещастният още при първата ви среща.

Има хора, при общуването с които се усещаш длъжен за нещо. Всъщност те не го правят с лоши намерения. Просто така се е стекло всичко – всички са им длъжници. Първоначално родителите, след това съпрузите, децата, ръководството, президентът също. Естествено ли е това? Родителите „са длъжни“ да обичат и разбират, същото се отнася и за съпруга/та и децата – да обичат и слушат, ръководството – да плаща и уважава, президентът – да осигурява щастлив и богат живот. Какво „по-справедливо“ от това?

Затова и вие сте им длъжни с нещо – ей така, за всеки случай. И това го чувствате от първите 15 минути на разговора. Така например си мисли неомъжената девойка при запознанство с ново момче и не разбира, защо за пореден път нищо не се получава. А погледът на предано куче, което иска да го нахранят, не е сексуален.

Проблемът е в това, че нещастният човек си мисли, че няма да бъде нещастен, ако другите му дават нещо.

В частност любов, пари, общуване и безопасност. И всичко това е заради неспособността сами да се направят щастливи и да споделят с околните остатъка. Затова, вместо да търси откъде да се пие щастие, е добре най-накрая да се запознае със себе си.

Никой за нищо не ви е длъжен. Нито да ви обича, нито да ви уважава и разбира, нито да ви дава пари. Какво можете да дадете на този човек, на близките си, на колегите и приятелите, че дори и на президента, за да ви отговорят със взаимност?

„Кажете, отче, истина ли е, че сексът без любов е грях? Че всичко без любов е грях?“

Веднъж на склона на хималайска гора ми откриха истината, по която се изграждат всички процеси на този свят. Разговорът беше в контекста на любовта между мъжа и жената, но днес разбирам, че смисълът на това изказване е далеч по-широк.

Love is one way traffic – Любовта е еднопосочно движение. Тя е само това, което излиза от теб.

Спомням си, че дори тогава спорих, защото смятах, че любов без взаимност не е любов и т.н. Отговориха ми само с мъдро мълчание и едва забележима усмивка – добра и същевременно хитра. Усетих, че човекът пред мен знаеше, че до мен ще стигне смисълът на тази фраза, но след време. И всичко това го забавляваше.

В света ни съществува само това, което ние правим. Ако поводите за нещастие са около вас, ще изпращате на света нещастие. Единственият начин да поправите това е да не го търсите в другите, а да промените своя сигнал.

Life is also one way traffic – Животът също е еднопосочно движение.

Всички – в банята! Дори и профилактично. И никога повече не позволявайте на нещастието да се залепи за вас.

Източник: re-self.ru