Господ ли е направил света и човека или Божественият свят съществува вечно?
Ето една от многото гледни точки ( на Петър Дънов) за сътворението на света:
- 1.Той се отразява в четири свята ( физически, астрален , ментален и причинен) , които се проявяват последователно.
Те се наричат светове на промените.Във физическия се проявява законът на еволюцията и човек се усъвършенства, а в астралния - на инволюцията и човек се подготвя да се прероди отново. Всеки ден има свое предназначение. Но хората, като не разбират това, не отдават истинския смисъл , който дните имат в човешкия живот. За пример в първия ден Бог казал: "Да бъде виделина, и видял Бог , че ведилината е добро. И станало вечер, и станало утро – ден първи." Това е неделният ден, денят на виделината.
На вторият ден Бог разлъчил водата от вода, т.е. разделил висшия от нисшия живот, понеже водата е емблема на живота. Той създал твърдта като граница между тия два живота и понеже еволюцията на втория ден не е завършена, Бог не се произнесъл върху него. И станало вечер, и станало утро – ден втори.
В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето, т.е. нисшия живот, в едно място ида се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и човешкия ум, и нарекъл Бог събраната вода море, а сушата – земя. И видял Бог, че това е добро и затова рекъл на земята да произведе всички видове растения , като подразбирал да се явят всички добри мисли в света. И станало вечер, и станало утро – ден трети.
А в четвъртия ден Бог рекъл да се явят две големи светила над твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта. Това е подразбирал: първото светило , голямото – умът, а второто - сърцето, чрез които човек прави разлика между доброто и злото, т.е. да разграничава едно състояние от друго. И тъй, четвъртият ден е ден, в който трябва да се създват условия за развитието на човешкия ум и човешкото сърце. И направи Бог всичките звезди, които означават всичките сили вътре в човешкия живот , постави ги на твърдта небесна, която подразбира човешката душа, за да светят на земята заедно с голямото светило – има, и малкото светило – сърцето, да владеят над деня и нощта и да разлъчват виделинатата от тъмнината. И видял Бог, че е добро, и станало вечер, и станало утро – ден четвърти.
И рекъл Бог в петия ден – водата да произведе и гадини одушевени, и птици, да летят над земята под твърдта небесна, а те означават всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот. И понеже това давало насока и смисъл на човешкото развитие на земята, Бог видял, че е добро , и ги благословил да се плодят и множат. Затова нашите желания постоянно , всеки ден се плодят и размножават. Станало вечер, станало утро – ден пети.
И в шестия ден Бог рекъл да направи човека, т.е. разумното , по образ и подобие Свое, да владее над морските риби – над своите земни желания, над небесните птици – над своите мисли и над скотовете по всичката земя, значи над своите пориви, над всичките гадове, които пълзят по земята, т.е. над своите страсти, които пълзят в неговият мозък. И след това Бог вдъхнал на човека своето дихание, дал му е разумна душа, да го познава във всичките пътища и да работи и да действа тъй, както Бог работи.
А в седмия ден Бог почивал. Това подразбира, че седмият ден е ден на доброто,в който Бог е почнал да проявява Своята Любов към човека.
- 2.Тълкуване от Учителя на връзката между качествата, които човек трябва да прояви в своя живот , и циклите на сътворението на света
Като четете първата глава от Битието, в която се говори за създаването на света, там можете да видите пътя, през който човешката душа трябва да мине.
Считай първия ден – ден на твоя дух ден, в който светлината се явила. Считай втория ден – ден на твоято душа – ден, в който любовта се е появила.
Считай третия ден – ден на твоя ум – ден, в който знанието се изявило. Считай четвъртия ден – ден на твоето сърце – ден , в който съзнателния живот се е появил.
Считай петия ден – ден на твоята воля, ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат.
Считай шестия ден – ден на вечното Слово , което те е озарило и поставило господар на твоята съдба.
Считай седмия ден – ден на Бога, Вечното Начало на всичко – ден на природата, от която всичко трябва да се учи – ден на твоята почивка, когато служиш на всичките добродетели.
- 3. Тълкуване, което Учителя Петър Дънов дава за първия стих от първата глава от Евангелието на Йоан.
" В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог" . Съгласно тълкуването на Учителя тук е засекретено знанието за сътворението на света. На съвременен език стихът означава:
"Проява, връзка и причина."
"В начало бе Словото…" - това е проявата на света - неговата експанзия.Словото е принципът , който твори всичко видимо и невидимо, и чрез който Бог се проявява във физическия свят.
" … И Словото бе у Бога" – това е връзката между нещата,единството, хармонията в сътворението на света. Единна е материята и взаимосвързани са формите. Всяко съществуващо е продъкт на Божественото слово и е свързано според законите на еволюцията с друго такова.
" … и Словото бе Бог" – това е Причината за нещата, Първоизточникът, Неизвестното начало на света. Народите я наричат по различен начин: Бог, Господ, Йехова, Мохамед, Буда, Христос и др.
Експертите на Езотеричен център "МАГИТА" Ви предоставят тази информация, като всеки има право да я възприема и тълкува, според своя мироглед и усещане.
_____________________________________________________________________________________________